Път нанякъде, кола, мадами,
  кактуси и слънце посред зима,
  летиме ние от нещо си подмамени,
  търсейки с очи Незримото...

  Ще пребродим пустинята суха,
  докосвайки Незримото ще изгорим ...
  Вятърът прахът ни ще раздуха,
  а после ... после пак ще се родим.

  За да тръгнем пак по път нанякъде,
  водени от нашата фантазия,
  такива сме си ние навсякъде -
  в Европа, Африка и Азия.

  01.12.1976г.
  Тунис,на юг от оазиса Нефта

 

прекрасни са ви всичките творби,които прочетох!продължавайте да творите,не сте графоман!

БЛАГОДАРЯ